„ПЧЕЛА И ЗМЕЯ”
Василий Иванович Майков (1728-1778 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЧЕЛА И ЗМИЯ
Преди да дойде там прохладната Аврора,
в зефира да разлее своя аромат
и да роси косите на любима флора,
пчелата от цветчета пие дивен слад;
тогава при цветята идва и змията,
езика си към соковете цветни мята;
което в мед превръща жило на пчела,
в езика на змията е отрова зла.
В таз басня кратка скука няма да се случи,
разкрих, че писаното на различно учи:
за някой книгите полезни са води,
за друг са същите писания вреди,
с които себе си и всички други мъчи.
* Аврора – древноримска богиня на зората.
Ударения
ПЧЕЛА И ЗМИЯ
Преди́ да до́йде та́м прохла́дната Авро́ра,
в зефи́ра да разле́е сво́я арома́т
и да роси́ коси́те на люби́ма фло́ра,
пчела́та от цветче́та пи́е ди́вен сла́д;
тога́ва при цветя́та и́два и змия́та,
ези́ка си към со́ковете цве́тни мя́та;
кое́то в ме́д превръ́шта жи́ло на пчела́,
в ези́ка на змия́та е отро́ва зла́.
В таз ба́сня кра́тка ску́ка ня́ма да се слу́чи,
разкри́х, че пи́саното на разли́чно у́чи:
за ня́кой кни́гите поле́зни са води́,
за дру́г са съ́штите писа́ния вреди́,
с кои́то се́бе си и вси́чки дру́ги мъ́чи.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Майков
ПЧЕЛА И ЗМЕЯ
Перед пришествием прохладныя Авроры
Зефир свой аромат на воздух разольет
И оросит власы возлюбленныя Флоры;
Тогда Пчела с цветов сладчайши соки пьет;
Тогда же и Змея цветочки посещает
И соки, как Пчела, на жало истощает,
Которы станут мед на жале у Пчелы,
А у Змеи они ж вредительны и злы.
Баснь эта коротка, читателям не скучит;
Я в ней сказал, что нас писанье разно учит:
С которых книг один полезное сберет,
Другой с того ж письма сбирает только вред,
Которым после он себя и прочих мучит.
Между 1763 и 1767 г.
---------------
Руският поет и драматург Василий Иванович Майков е роден през 1728 г. в гр. Ярославл. Има домашно образование. Бил е гвардейски капитан, сътрудник на генерал-губернатора на Москва, участник в комисия по съставянето на нов държавен кодекс и прокурор във Военната колегия. Сътрудничи на списанията „Полезное увеселение”, „Свободные часы”, „Трутень” и др. Пише оди, сатирични поеми, басни, приказки, лирични стихове и пиеси, комични опери и пасторални драми. Сред най-талантливите му творби са поемите „Игрок ломбера” (1762 г.) и „Елисей, или Раздраженный Вакх” (1771 г.), „Нравоучительные басни и сказки” (1763-1767 г.), героичните трагедии „Агриопа” (1775 г.) и „Фемист и Йеронима” (1775 г.), пастирската музикална трагикомедия „Деревенский праздник, или Увенчанная добродетель” (1777 г.) и др. Умира на 17/28 юни 1778 г. в Москва.